От ден на ден все повече по тебе боледувам,
потапям четка в изгрева, за да те нарисувам,
а полъхът на вятъра донася аромата ти.
Несигурен художник съм, чертите изкривявам,
погалвам с дъх рисунката и ето-оживяваш.
И всички страхове мълчат пред топлата ти плът.
От устните до залеза, от глезена до Рая,
едно балонче алено пътува към безкрая.
На него съм написала, че ти си моя смисъл.
В кончето му съм вкопчена и няма да го пусна.
Като в игра на топчета прицелвам твойте устни,
за да се влея цялата в горещото ти тяло.
No comments:
Post a Comment