Тя е черна,
тя е гола
и интимна като мисъл.
Хищно в мен се е забола
и с кръв се е подписала.
Колко мога
с този огън
да се състезавам?
Дишам тежко.
Нечовешко е!
И й се отдавам.
Тя е ножа в мойта кожа.
Сърди се душата,
че съм цяла само тяло
и че съм предател.
Тя не спира.
Аз умирам,
после пак се раждам.
Денем, нощем –
искам още.
Ненаситна жажда.
А когато стана пепел,
ме посей в полето.
И ако е рекъл Господ
ще изникне троскот!
