За това и за други неща…

Спри да биеш, сърце, спри да биеш,

обуздай този шеметен бяг на кръвта.

Нека седнем със теб и да пием –

за това и за други неща.

Спри да плачеш душа, спри да плачеш,

отпрати надалеч тази тягостна, смугла тъга.

И за малко поне нека тя за теб нищо не значи,

за да пием спокойно - за това и за други неща.

Вземи ножа, ръка, вземи /най-после/ ножа!

И на две разсечи тази зла, нечовешка тъма.

Потече ли кръвта й,

грабвай чаши и идвай да можем

да си кажем „наздраве” – за това и за други неща.

А ти, чувство, заспи,

ако можеш не се и събуждай.

Заведи при Морфей всички спомени за Любовта.

А за мен не мисли – бяхме свои, сега сме си чужди.

Няма други неща! И ще пия до смърт за това!