За дъщеря ми

Мила моя, знам че си нетърпелива да надникнеш в това чекмедже. Познавам трепета, с който посягаш към всяко ново и непознато нещо. Очите ти ще станат още по-големи, ръцете ти – несръчни. А когато видиш, че има писмо за теб – ще полудееш от радост. Дължа ти го, малка моя, защото ти правиш моите очи големи, моите ръце – несръчни и си първото ми полудяване от радост.

Помниш ли как написах „Събирачът на миди”? С теб до себе си. Както винаги бърбореше много, докато брат ти беше до ушите в пясък и пяна, а до шията - потънал в изследователската си дейност. Плажът беше почти пуст, но в мен беше толкова пълно, както никога почти. В един момент, колкото и мъничка да беше, знам че усети – случваше се нещо важно. Не защото майка ти драскаше в един тефтер, това си го виждала често, пък и майка ти не е една на милиони /както ти твърдиш/, а защото този път майка ти беше нещо друго – беше милиони майки в едно. Точно твоята майка, в един миг, подарен й от Бога!

После ти казах какво пиша, прочетох ти го, почти изразително. Прочетох го и на вдъхновителя, разбира се!

Ти, ревнивке, в първия момент изглеждаше сърдита, че съм посветила стихотворение на брат ти, а на теб – не. Не ти пиша това писмо като извинение, а защото си единствената, на която искам да кажа:

Всеки има по едно чекмедже, с място за миди и тайни, за кафени зърна, спомени и думи, за незапалени клечки кибрит и пожълтяла хартия. Едни държат чекмеджетата си под ключ, ревностно ги пазят от чужди посегателства. Други ги отварят широко, доверчиво и щедро.

Сама разбираш, че съм от вторите. Бъди спокойна, мила, не се боя! В моето чекмедже има за всеки по нещо. Колкото повече вземат от мен, по-богата ще ставам. Не те карам да бъдеш същата. Моля се, да бъдеш себе си. Аз само отворих чекмеджето ти, но ти ще избереш с какво да го напълниш. После сама ще решиш за ключа и останалото, сама ще решиш за останалите.

Моля се още, докато пълниш чекмеджето да ти е топло и светло, да си силна и смела, да си упорита и честна.

А след много години, нека в него надникне едно друго момиче, с очи – големи като твоите. И ровейки с несръчните си пръсти из мидите и тайните, да открие, че неговата майка дори нито за миг да не е била милион майки в едно, във всеки свой миг е била една на милиони!