Мила моя,
знам че си нетърпелива да надникнеш в това чекмедже. Познавам трепета, с който
посягаш към всяко ново и непознато нещо. Очите ти ще станат още по-големи,
ръцете ти – несръчни. А когато видиш, че има писмо за теб – ще полудееш от
радост. Дължа ти го, малка моя, защото ти правиш моите очи големи, моите ръце –
несръчни и си първото ми полудяване от радост.
Помниш ли
как написах „Събирачът на миди”? С теб до себе си. Както винаги бърбореше
много, докато брат ти беше до ушите в пясък и пяна, а до шията - потънал в
изследователската си дейност. Плажът беше почти пуст, но в мен беше толкова
пълно, както никога почти. В един момент, колкото и мъничка да беше, знам че
усети – случваше се нещо важно. Не защото майка ти драскаше в един тефтер, това
си го виждала често, пък и майка ти не е една на милиони /както ти твърдиш/, а
защото този път майка ти беше нещо друго – беше милиони майки в едно. Точно
твоята майка, в един миг, подарен й от Бога!
После ти
казах какво пиша, прочетох ти го, почти изразително. Прочетох го и на
вдъхновителя, разбира се!
Ти,
ревнивке, в първия момент изглеждаше сърдита, че съм посветила стихотворение на
брат ти, а на теб – не. Не ти пиша това писмо като извинение, а защото си
единствената, на която искам да кажа:
Всеки има по едно чекмедже, с място за миди и тайни,
за кафени зърна, спомени и думи, за незапалени клечки кибрит и пожълтяла
хартия. Едни държат чекмеджетата си под ключ, ревностно ги пазят от чужди
посегателства. Други ги отварят широко, доверчиво и щедро.
Сама
разбираш, че съм от вторите. Бъди спокойна, мила, не се боя! В моето чекмедже
има за всеки по нещо. Колкото повече вземат от мен, по-богата ще ставам. Не те
карам да бъдеш същата. Моля се, да бъдеш себе си. Аз само отворих чекмеджето
ти, но ти ще избереш с какво да го напълниш. После сама ще решиш за ключа и
останалото, сама ще решиш за останалите.
Моля се още,
докато пълниш чекмеджето да ти е топло и светло, да си силна и смела, да си
упорита и честна.
А след много
години, нека в него надникне едно друго момиче, с очи – големи като твоите. И
ровейки с несръчните си пръсти из мидите и тайните, да открие, че неговата
майка дори нито за миг да не е била милион майки в едно, във всеки свой миг е
била една на милиони!