Wednesday, November 2, 2016

Присъда



Аз си тръгвам. Дълго ще ме няма.
Трябваше до край да ти се случа,
но е късно – вече хвърлих камък
по доброто в мен. Улучих!

И избрах след мене да е тихо.
Тишината е добра присъда.
Ще крещя единствено във стихове,
даже във един от тях ще бъда

пак добра и пълна със обичане…
/Трябваше до край да ме изстрадаш!/
Късно е! Сега не съм момиче,
а жена, венчала се за ада.

За това отскачам там начесто,
нося наръч пръчки, постоявам.
Грея се на огъня, той вместо
да ме изгори, ме окрилява.

И летя навръщане, защото съм
вярна на живота като куче.
Имам сили да надвия Злото. Ти
приживе на ад си ме научил!




No comments:

Post a Comment