Тази книга свърши

Тази книга свърши, пращам ти я, татко,

да четеш на мъртвите стиховете кратки,

в тях разказва вещо твоето момиче:
”няма смърт когато някой те обича”.

А, ако не вярват, дай ми знак от горе.

Мога да прекрача, за да поговорим.

Ще им взема вино, но да бъде ясно –

повече от чаша вече е опасно!

И две-три цигари – повече не бива!

Моля те, побързай, времето изстива.

Скоро ще е есен, дойдат ли мъглите

трудно се пътува, мъртвите попитай.

Дъждове ще рукнат от очите божии

и ще стъпи времето на върха на ножа.

Аз ще стъпя също. Нужни са ми рани-

болката да мери ръст със океани,

да кървя, кървя с такава страшна сила,

да превърна всичко, татко, във мастило,

в следващата книга буквите да светят,

да се виждат ясно даже от небето!

Вече те усещам, сълзите си бършеш,

няма страшно, татко, тази книга свърши!