Не и майка ми

Разговор с Бог

Един след друг си тръгват всички близки,
а аз не мога нищо да направя.
Смалява се небето, става ниско
и плаче с мен, за другите забравило.

Един след друг отиват във земята,
а аз студа им сякаш присвоявам,
тъй нечовешки вкопчена в телата им
се вкопчвам във живота. И оставам!

Защото трябва да опазя мама.
Защото нищо друго няма смисъл.
Ти знаеш, Боже, аз не съм те мамила -
тя е преди теб! С нея съм орисана.

Ще ида да говоря и с Онази,
където и да е, ще я открия,
но искам, Боже, мама да опазя,
дори смъртта да трябва да убия.

Не ме съди, ти знаеш, че съм права,
и ми подай едната ръкавица.
Нали така дуел се обявява
и се надвива смърт до смърт ако обичаш!