Кръв

Ти си в кръвта ми.
Така знам, че няма да те изгубя никога,
не и преди да умра.

Само понякога хапя устните си до кръв,
за да мога да те усетя.
И ти изтичаш, по малко,
на капки,
само за да се влееш в мен отново,
потъваш навътре,
там, до най-дълбокото ми място.
Страх ли те е? С всички онези бури –
демонични, призрачни, гръмотевични,
с които ти се налага да съжителстваш.
Не се страхувай,
страшното тепърва предстои.
Защото те искам завинаги.
Изгубила съм разсъдъка си.
По-рано знаех,
че всичко е временно,
не и сега.
Сега знам, че те искам завинаги,
върпреки моите страхове.
Да, аз се боя!
От прорезни рани и катастрофи.
Не за себе си, а защото ти си в кръвта ми.
Искам да съм жива, за да мога понякога
да хапя устните си до кръв.
Дай ми правото над тази болка...