Тази тъжна луна,
тази жълта, магнитна посока,
тази втренчена в моя прозорец самотна жена,
как бразди мисълта,
как погалва красиво наоколо
и приижда към моите тайни вълна след вълна.
Там мирише на сгур,
там опърлени спомени сепват,
там по въглени ходи единствено мойта печал.
Как се цели Амур?
Как в душата ми нищо не трепва?
Сякаш някой на Дявола евтино ме е продал.
Аз съм клонче от клен,
ветрове ме люляха без памет.
Аз съм краткия сън на врабче, оголяло от студ.
Ще остане след мен
само болка в очите на мама
или писък към тази луна от поредния луд.
No comments:
Post a Comment