Петък 13-ти

Антре:Изкачвам черепа-хълм „Голгота”,

            чертая диря с кръвта си топла

            и търся смисъла на живота

            при мъртвите и тежките им вопли.

Днес ще се грижа за мъртвите!

Живите – да почакат,

да си потърсят църква,

да си намерят някой,

да си измислят нещо,

но нека за мен не питат!

Днес ще купувам свещи,

червено вино, тамян и жито.

От черна глина ще правя ваза

за карамфили, от белите.

Не помня вече дали ви казах, че

татко обичаше смелите.

Дължа му смело да чистя гробовете,

и смело да скубя троскот,

и смело пръстта да ровя.

Да ме прощава Господ, но

днес смело ще му се сърдя,

че почна да не подбира.

Идва, взема и няма мърдане!

Близките ми прибира

и преподрежда живота ми –

без този можеш, без този – също!

Изкачвам черепа – хълм „Голгота”,

със смела крачка вървя, но всъщност

вървя надолу. И слизам, слизам…

и паля огън с пети по камъка.

Отваря татко и смело влизам:

„Плачете, мъртви, на мойто рамо!”