Аз съм врабче върху счупена керемида,
колекционирам черупки от миди,
с тях си отрязвам въздух за дишане
и от покривите писма ви пиша.
В тях съм врабче на прозорец, неотварян с години,
падат трохи от простора – сини,
като мъниста ги сбирам, нижа
сръчно гердан от обич - за ближен.
Друг път съм на мегдана, празен,
кални дъждовни локви газя
и се оглеждам в тях плахо,
а те мислят, че съм им стряха.
И съм врабче с крачета в калта зарити,
ала отглеждам съзвездия в очите си.
И от върха на човката до опашката съм пълна с вяра,
че да сте по-добри мога да ви накарам.
Защото сгушена в шепата на земята.
в пръстта ви сея цвете след цвете,
за да е пълен животът ви с аромати.
Защо писмата ми не четете?!
