I
Луната, кръгла
като копче,
копае дупка в моя
спомен
и той кърви. Кърви
ужасно!
От всички рани си
избирам
/това е кръст и
то огромен!/
онези, дето не
зарастват!
II
Луната, кръгла
като копче,
със огнени езици
ближе
стените на онази
къща,
която изгоря
отдавна.
Небето сваля
седма риза
и тихия ми плач
прегръща.
III
Луната,
кръгла като копче,
на две разсича
океана,
приижда хищно към
брега.
Над
пясъчното огледало
вълните се
превръщат в пяна.
От острия им връх
струи тъга.
IV
Луната, кръгла
като копче,
е окончателна
присъда -
нощта безсъния ще
зида.
И по
стените страшни сенки
гробовен хор без
глас ще бъдат
и бавната ми
смърт ще видят!
V
Луната, кръгла
като копче,
днес е последната
стотинка
в прокъсания джоб
небесен,
с която искам да
си купя
въже, за да
направя примка
и самотата да
обеся!
