Този дъжд не вали, а проклина,
шиба с яростни, тънки камшици
и на кални реки сторва глината,
от която Бог правеше птици.
Този вятър не вее, а пъклено,
сбира лоши поличби пред прага.
Бог намига с окото си стъклено -
просто няма къде да избягаш.
А небето тежи, и горчи ми водата,
няма никакъв въздух за дишане.
И умират едно по едно сетивата,
по душата и тялото - лишеи.
Без вина е дъждът и невинен е вятърът,
даже Господ не ме мрази толкова...
От безсилие бълвам проклятия -
теб те няма и всичко е болка!
No comments:
Post a Comment