Как болката по есента се сцежда
на клоните под свъсените вежди.
/предсмъртно писмо/
Листа, червени като кръв
и като смърт-последни,
стоят на пътя като стръв.
И дебнат.
Аз стъпвам бавно
като плач, по нещо мило
и се превръщам във палач,
с мастило.
И си изписвам участта –
в дуел нечестен
съвсем сама срещу света
в ръката с кестен.
Поне последният ми стих
ще свети –
прелюдия по пътя
към небето!
No comments:
Post a Comment