Рокля

Небето тази нощ е кинкалерия,

звездите си продава – две за лев.

И аз стоя, очи във него вперила

и търся своето копче от седеф.

Забравила за миг, че нямам палто

и никъде не съм си у дома,

карфици си избирам с връх кобалтов

и не разбирам колко съм сама.

Или разбирам, но не си признавам,

а шарени калерчета разглеждам.

По дланите ми лепкаво остават

власинки от небесната им прежда.

Изправям се…брадичката високо –

шивачът да ми вземе мярка чисто

и си мечтая ти да си наоколо,

защото иначе ми е безсмислено.

За теб си шия рокля, с теб щастливо

бездомното ми тяло да засвети.

Събличам страховете си. Красиво е…

по всичките етажи на небето!