Наум

Душата ми е с титаничен глас,

но тебе те крещи наум безсилно.

И само шепот, мек като атлаз,

красивите й устни нежно милва.

Душата ми е с дупка от куршум

и затова не се съблича гола.

Или пък се съблича, но наум.

А после коленичи и се моли

на сляпо да я галиш, без ръце

и само дъх по нея да остава,

превръщайки я в гладко стъкълце,

в което слънцето се отразява.

Душата ми се люби с теб наум,

а крехкото й тяло сякаш свети!

Накрая те целува и безшумно

отнася този спомен на небето.