Дървото е с отсечен връх и вече нe расте.
По ствола си рисува с мъх усмихнато дете.
Под сянката му - тишина, едно перце от птиче и
листо с извивки на жена, останала момиче.
В короната му, съвършен, животът зеленее.
Дървото се прицелва в мен и сякаш песен пее,
разказва дългия си път и кратката любов,
които с него ще умрат. Секачът е готов!
Секачът идва вдъхновен, по-силен от преди.
Дървото гледа право в мен с избодени очи.
Секачът си поема дъх, животът се смалява!
Крещя без глас и само мъх под ноктите остава.
И кратък мирис на трева, която ще изсъхне.
Какво ме чака след това? Навярно да издъхна!
